Живота се изнизва бавно
и гладна вика го смъртта.
С очи изпива тялото му хладно
и чака зажадняла за кръвта...
Ала той е твърде слаб да проумее,
твърде уморен е да живее…
И приема офертата с усмивка,
надига чашата, с отрова пивка...
Очи отворени, но пусти,
ръце отпуснати и слаби,
пресъхнали и посинели устни,
да остави бележка само забрави...
Откриха го час или два по-късно,
закараха го в болницата бързо.
Промиха тялото му мръсно
и смъмряха го всички дръзко...
И взе че оживя горкия!
Изкараха го от съня небесен,
за да живее пак във немотия,
да продължи по път, покрит със плесен...
Едни подскачаха наляво и надясно.
Щастливи бяха да го зърнат!
А той лежеше и говореше неясно,
предпочиташе в съня му да го върнат...
Иронията на съдбата докара го дотук,
да иска повече от всичко свойта смърт,
Но онези хора премазаха мечтата му със чук
И задължиха го да продължи по житейския си път...
Път обаче нямаше, а само скали!
Стръмни и хлъзгави, залъгващи го да се заизкачва.
Щом тръгна, започна да вали
и видя как смъртта отдолу го очаква...
Но вече бе по силен и свободен,
имаше своята цел във живота...
Реши, че за смърт все още е негоден
и прие върха за своя квота!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хубав е стиха ти!