(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст
графикът и дългът- вечният кръст.
Все по-често личното той отлага.
Свикнахме! Казваме: щом се налага…
Ето- хванахме печелившия резултат.
Младата нощ ни заварва на крак.
Всеки в дома си - по живо, по здраво,
сам оглежда цената на своето БРАВО.
И повярвай ми, мълчаливият етикет
ми напомни: нямах време,отново, за Теб!
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados