Сутрин рано вятър шепне с тревата,
и кат птички цвъркат те във небесата.
И нека Господ гледа от небето,
как птичка каца на сърцето.
И нека здраве да има по света за нашите деца.
Там горе, на Балкана ,
през гори и поля,
нощта поглъща всичко в тъмнина,
а денят ги озарява с ярка светлина.
Там горе, на небето, през облаците бели,
се реят птички крилобели.
През гори и долини
се водят горските войни
и я да видиш ти,
щъркел кара колело,
а пък чайка пее сутрин
с бялото си облекло.
Щом лъвчо цар е на гората,
настъпва весела зората.
И реките, бистро бели,
гледат ги от небето облаци засмени.
Рила и Пирина, най-високите са те,
във тях живеят всички зверове.
А слънцето, жълто и засмяно,
как грее над земята, хубави да са полята.
© Никалас Борисов Todos los derechos reservados