6 mar 2010, 13:21

Природно явление 

  Poesía » Otra
790 0 4

Ситните капчици дъжд

на сълзи солени приличат,

от облачни очи текат

и по страните на къщи се стичат.

 

Но за сълзите не ти трябва чадър -

те няма да те измокрят,

само усмивката на приятел добър

може вместо слънце да ги стопли.

 

Тъжното сърце е като мрачна буря -

всеки нов гръм носи щета,

ти, обаче, не стой скрит в дъждобрана си,

не гледай тихо как руши се светът.

 

Вземи участие, помогни на останалите,

не само в теб бушува тъга;

когато си сред приятели,

на небето ще изгрее дъга.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубав!Добра идея Невена!
  • Наистина му трябват корекции,обаче то все така си носи един оптимизъм,който много ми хареса.
  • Благодаря ти за съвета!! Наистина ще го използвам за нататък попринцип не пиша стихотворения,а разкази това е едно от първите ми и знам че наистина не е много добро. Благодаря ти много отново!
  • Знаеш ли... не съм сигурна как да формулирам коментара си, но искам да ти кажа някои неща. Ти си едва на 13...
    Два съвета, ако позволиш:
    Малко ритъмчето да пооправиш.
    Стихът ти е леко разпилян (смислово). Ще е хубаво да намериш епицентъра, идеята си и да наблегнеш на нея. "Тъжното сърце е като мрачна буря"; "не гледай тихо как руши се светът"; "когато си сред
    приятели"... Това са все моменти, от които можеш да избереш един - основен - за теб, за да построиш стиха си около него. Така читателят ще вникне в това, което искаш да кажеш. Надявам се да приемеш коментара, като съвет.
    Успех.
    И с малко закъснение:
    Добре дошла
Propuestas
: ??:??