Приспивай ме с милите слова,
без думи сънят ми оглушава -
тъй не искам да съм сам...
Събуди ме... ако кажеш
бих останал...
Но не съм натрапник, затова
те питам -
нима само ме тревожиш?
Сърцето ми ще усетиш как
подскача,
ако ръката си на него сложиш -
от теб е! Скрита, там във здрача,
сред паяжини звездна светлина,
до изнемога близка непозната,
която нямам време аз да чакам -
решавай - приспи ме или ела...!
© Валентин Василев Todos los derechos reservados