Лека нощ, мои чувства,
пак приспани от слаби.
Любовта тук не идва,
но поне се обади...
И разказа на мене,
че се лута безпътно.
Само вятъра гали
две въздишки безплътно.
Две въздишки далечни,
полюсно разделени,
във съня се намират,
но остават студени.
Две поеми за обич,
ненаписани още,
ден след ден – по-далечни,
но сънувам ги нощем.
Лека нощ, мои чувства,
пак приспани от слаби.
Любовта ме разплака,
но поне се обади...
© Йордан Ботев Todos los derechos reservados