Днес сякаш и небето ме отрече,
когато го помолих да е синьо –
подпали се и с тежка жар се свлече
по тялото ми като лудо вино.
Земята също сякаш ме наказа
и въглени постла по пътя прашен,
а вярната следа не ми показа,
щом търсих те в живота си опасен.
Не те попитах – аз ли съм виновна,
че в делник и във празник те обичам?
Така ми липсваш.... В тишината болна
кажи ми, на дивачка ли приличам? ...