На разсъмване пристанах на Вятъра.
Точно днес сутринта.
Закачливо разроши косата ми
и ми шептеше едва.
Трепетно, пеперудено,
тяло с целувки покри.
Погледна - лилаво и влюбено
и росата от мене изпи...
Галеше нежно лицето ми...
Понесе ме на ръце.
С ласки докосна сърцето ми.
Ах, този Вятър... откъде ли се взе? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse