15 mar 2011, 22:45

Пристанище 

  Poesía » De amor
471 0 0

 

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Можеш да се връщаш

       след тежки  поражения,

       след корабокрушения

       с пробити платна,

       без капка надежда

       за живот и спасение. 

 

       Тук винаги ще те среща

       познатата топлина

       след дългия студ по чужди

       пристанища южни.

       Щом усетиш, че морето

       е с измамна дълбина

       и далечни плавания

       повече не са ти нужни.

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Не крия подводни скали,

       водовъртежи...

       Моят фар ще те вика

       с мигаща светлина,

       когато останеш

       без пътища и стремежи.

 

 

 

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??