Пролет от роса обляна, в цветна премяна,
свито диша с гръд, от слънчеви лъчи огряна.
Търси да чуе прежния глас славеев
и любимо същество да притисне силно...
Пролет пристигна, дух гъделичка,
люшна нежно и всяка тревичка.
А вятърът плаче с китарна хармония,
иска да върне изпята рапсодия...
Може би признавам, може би не -
втурвай се, вятърко, към мен шеметно...