Пристигна и чакането дълго свърши

тази наша есен прилича ми на пролет.

Защото ти пристигна и огъня запали

завих се сетне в теб и преброих до пет.

И очите си затворих, та в сънят да повярвам,

и в приказния танц на нощта потъна аз.

Като лъчите на изгрева е твоето оставане,

щом пристигна ти, приютих се в твоя джаз.

И така студът покриваш ти с енергия топлина

и мракът обливаш го със лъчи светлина,

и самотата заменяш я за вечна изгаряща любов,

и сърцето ми запали и изпепели в този зов.

И във въздуха с ръце рисуваш я ти отново

и с теб любими от нищо, от нищо не се боя.

И всеки миг отдавам ти се огнено и изцяло

и секунда не мога повече без теб да вървя.

И забравям аз за всичките си минали сълзи,

щом пристигнеш и като с гума ги заличиш.

И празнотата запълваш с присъствие лъчи,

и заслепяваш ме като слънце щом се приближиш.

Заслепяваш ме така, та да мога прогледна.

И да мога в теб да видя извора на любовта,

и правиш така че да те обичам повече,

всеки път повече, пристигаш и те обичам повече

отколкото вече те обичам.