Събудих се с мъждукащо прозрение –
пристрастия изпитвам. Непростимо е!
Проблесна закъсняло просветление –
без тях да съществувам, немислимо е!
Към вътрешния чар изпитвам слабости
и няма ли го, някак натъжена съм.
Денят е лек и пълен е със радости
щом дневна доза чар осигурена е.
Усещам към доброто аз пристрастие,
а липсата душата разболява ми.
Но срещите със него носят щастие
и дневна доза радост те доставят. И … ...