1 ago 2008, 22:19

Присъда 

  Poesía
833 0 12
Осъди ме
на вечно изгнание.
Но да бъда само
твоя жена.
Изгори ме
да усещам страдание.
Като затворник –
на хляб и вода.

Призови всички
бури и вЯтъри!
Нека дойдат
да се борят със мен.
Хвърляй камъни,
не ме е страх,
разбираш ли?
След днес,
ще дойде утрешният ден.

Насъскай,
всички земни твари.
Не се страхувам -
самата съм змия.
Отваряй,
незарасналите рани.
Съшивай ги,
да бъда по-добра.

Осъди ме,
но нека живее.
Да пребъде във нас
любовта.
Зная,
слънце над нас
ще изгрее.
Завинаги
ще победи страха.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??