Да се влюбя в теб е най-жестоката присъда,
която съдбата отреди ми заради моите грешки,
но колкото и да съм грешна и лоша аз да бъда,
греховете ми пред твоите са просто смешки.
В тъжно, хладно време се превръща любовта,
тя просто не е достойна да носи името ЛЮБОВ,
не знам, но май тя е по-коварна и от смъртта,
поне за удар от смъртта си винаги готов.
Засилих се да скоча в пропастта,
търсех спасение поне за моята душа,
но нещо на ръба ме спря от теб спасена аз да бъда,
а ти силно изкрещя: "СБОГОМ - това е моята ПРИСЪДА."