10 jun 2006, 10:37

Присъда 

  Poesía
916 0 6
Коленичих пред теб,
пред това, което бе останало от теб.
Погледнах те с цялата болка
от спомени тъжни,
събирани ден подир ден.
Сърцето ми знаеше що е любов.
Душата ми страдаше
и търсеше отговор нов.
Дали отново ще любя,
дали ще бъда самотен до гроб?
Загубил надежда, безпътен и сам,
потърсих утеха, намерих нов блян. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Харизанов-Джоки Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??