12 oct 2016, 18:10

Присъда? 

  Poesía
680 2 9

Запазих си последната възможност –

да поговорим без да се раняваме.

Но с трепетно-досадна монотонност

за грешките си пак се обвиняваме.

 

От доводи ушите ми заглъхват,

в очакване на твоята защита.

Но чувство неразбрано се промъква

и в темата гореща се заплита…

 

Неволен спомен върна ме отново –

да бъдем пак незаменимо цяло.

Опасно е, в душите да се ровим!

Страхувам се, да почнем отначало!

 

Аз вече спирам, няма да говоря!

Вълнението твое подразбирам.

Щом чувствата не мога да оборя –

причина за присъда не намирам.

 

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??