Потъмня небето

доскоро слънчево и синьо,

мълчание се настани в притихналата шир,

предчувсвие за мрак премина,

за краят на спокойствие и мир.

Облаци се блъскаха по буреносен път,

светкавици раздираха със огнения си кинжал,

гръм и трясък вкопчиха се

в битка за върхът,

разтърси трус внезапен поднебесния портал.

Дъждът стовари се със ярост върху мен,

оловни стълбове подпряха мрачното небе,

заклещи ме стихията в железен воден плен,

видях се в клетка пред поройното поле!

Листа и клони стенеха в кипящия въртоп,

вейки и стъбла се гърчеха с отчаян стон,

вилнееше на воля водния галоп,

поройна пелена развяваше хитон.

Вихърът на този водопад

играеше си с цялата земя,

бучеше страховития парад,

ревеше ненаситната ламя!

Но ето на небето появи се кон,

на огнения кон ездач,

на тетивата му небесния закон,

на копието края, който възвести

спасителя- водач!

Ламята клюмна, млъкна водопадът,

рухнаха стихиите сразени,

изчезна покосен парадът,

дърветатa,полятa,тревите,цветовете и листата

щастливи се изправиха

със нов живот във слънцето облени!

гр. София, 31.07.2016г.