Все тъй метежно бягат полутонове
на мисли, неизпявани на глас,
и те въртят и блъскат безпощадно
главите ни, изтръпнали от страх
да не сгрешим и другия обидим
със искрен стон или увиснал смях,
с тъга, на устните невидима
следа оставила за миг у нас.
И тъй със дните ний оплитаме
кълбо от спотаявани мечти.
След туй безсмислено се питаме
дали от тях по-силно ни боли. ...