с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта
не отмина с последната
биеща в нощната тишина
онемяла камбана- свещта
пламъкът ѝ не знаеше що
е покой- все преследваше
тъмните странни явления
сякаш търсеше своя герой
в океана сред овчето стадо
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados