Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение,
добили огнен цвят за уверение,
симпатия че носят през мъглата,
че в златен тюл обвиват голотата.
Затопля ме примигащ светофарът,
стотици стъпки ще ме изпреварят.
Изнизват се секунди върволици,
прехвърлям кадри в пъстри броеници. ...