Привет от мен. Жена му. На мъжа ти.
Онази непозната без лице,
която се разхожда из ума ти
и дращи с нокти твоето сърце.
Не се чуди. Навярно ти е казал
за мене и за малкия ни син.
Щастлива ли си? Или пък се мразиш,
пленила с устни нечий любим?
Обичах го. И вярна бях до вчера.
От днес съм чужда, както си и ти.
Не вярвах, че утеха ще намеря,
но все по-малко вече ми горчи. ...