Привет, съдба
Да мажеш, да сучеш,
пак ще си ти, да знаеш!
Какво от туй, че понякога си черноока!
Навярно не е трябвало да си зеленоока!
В душата ми мъката е многоока!
Болковъртежи били!
Понякога боли!
Понякога дива и зла или добра.
Привет, съдба!
Теб не мога току-така
да те обвиня и да се отрека.
Занапред светлина да ме залее!
Бяла и добра Съдба да е!
© Мина Конарова Todos los derechos reservados