За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич,
щом всяка нощ заспивам угнетен.
Признавам, че дъжда ми идва в повече,
особено и той, несподелен...
Какво като плачът ти е пороен,
а мойта тишина крещи във мрака?
Душите ни не знаят за покоят,
след срещата на двете ни тела...
Не можем да събираме от пепел.
Стихиите без жал ни разпиляха.
Живота е ръждива и бодлива тел.
Отказвам се. Смъртта ми ръкомаха...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados