Привидение
Ела във нощите ми,
влез на пръсти,
от сянката ти
няма да се плаша,
нали позната ми е от отдавна,
на нея мога вечно
да се давам.
Поседни във мрака
и ме съзерцавай,
целувай ме по клепките
със твоя поглед,
погали ме по косите
със сетивност само
и си представи,
че пак сме двама.
Всяка вечер
в сънищата свои
аз те каня,
поискам те
и ти във миг
се появяваш,
а щом запаля лампите, изчезваш
и в стаята е Самотата.
© Триб Трибс Todos los derechos reservados