Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане.
Шепа детски ръце, купол сълзи.
Вън просторът е твърд като каска.
Утринта по корем се обръща
и наместо луна, шие изгрев.
По корем не пропукват звездите.
Купол сълзи за дъжд ще ти стигнат,
но дъгата без цвят е привидна, ...