20 jun 2008, 20:10

Привидно 

  Poesía » De amor
717 0 0

До края стигах всеки ден,

а после отново бях в началото.

Господарка бях на живота си,

но сега съм робиня на съдбата.

За ангел мислят ме хората,

а истински демон съм аз.

Стоя на ръба на пропастта,

но никога не падам.

Край мен море от хора,

а всъщност съм сама.

Всеки ден се моля болката да спре,

но молитвата ми никой не чува.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??