Привикнах вече на безразличност и скрих се в безпричинно очакване, остана ми болката във наличност, провокирах живота си до разплакване. Опитомявах с ръка подивелите истини и приспивах очите си в слепота, прочитах избелели думи по листите, изписани отдавна с първична прямота. Закърняха мечтите ми от нераждане, от поредната доза обичайно отричане, хамелеонно някак тренирах нагаждане и се учех без страх пак - на обичане.
Ама много обичам да препрочитам такива стихове. Че даже и понякога се питам дали нямаше да е по-хубаво ако повече хора можеха да пишат така. И като го прочета въпросното нещо още веднъж и ми става ясно, че няма начин. Май на тая Земя си има определена квота за добри поети
..."прочитах избелели думи по листите"...
Много правдиво и аз съм се замисляла как
избледняват думите, значи трябва често
да ги повтаряме, да им вдъхваме живот и сила!
Браво и лека нощ мила Елишка, бъди щастлива!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.