Когато багрите на залеза
потънат в синьото небе,
изгрява луната, кърваво алена,
пътека чертае по Черно море!
Ще минеш във парка,
по наш`та алея
и аз ще съм там,
но в компания с друг.
Ти ще се чувстваш
чужд между свои
и свой между чужди
ще бъдеш ти пак.
Приятел ще дириш
сред чуждите хора,
но такъв ще останеш ли,
или просто за час?
Ще раздаваш ли себе си
 ще носиш ли болката?
За да бъдеш приятел,
бъди точно такъв!