stelani2009 (Стела Раденкова)
19 27
2 dic 2010, 20:02

Приятел 

  Poesía
655 0 2

Твоето нарицание е "безобидно",
но участта ти е съдбовна.
Очаквам всеки път да ме погалиш с поглед,
да ме накараш да се усмихна,
да ме утешиш,
да излекуваш чужди рани.
Да можеш да ме разбереш,
колкото и да съм объркана,
да успееш съвет да ми дадеш.

Да накараш слънцето и за мен да блести,
птичките - и за мен да пеят,
морето - и за мен да се бушува.

Ще те намирам всеки път, защото искам
сълзите да ми изтриеш.
Ще те съхранявам в сърцето си, защото искам
с надежда да ме дариш.

Короната, която ти получи,
без да я поискаш,
е най-тежката.

Дано я носиш ВИНАГИ!!!

© Стела Раденкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доста объркано.... не се схваща точно мисълта на автора
  • "Твоето нарицание е "безобидно",
    но участта ти е съдбовна." - това какво би трябвало да означава?
Propuestas
: ??:??