Когато ти е тъжно, когато те боли,

един приятел стига, в живота, разбери.

Другите умело на такива се преструват,

за смях и за маса само съществуват.

Но когато на човек светът се преобърне,

само един остава, за да те прегърне.

Живота тогава със сито пресява,

приятелят-злато накрая остава.

Приятелят взима твоя „кръст“ да поноси,

пред Бога милост за тебе ще проси,

в нужда винаги рамо подава

и болка носи, тежка за двама. 

Мария Попова