2 jun 2018, 1:07

„Приятел“ 

  Poesía » Filosófica, Civil
384 2 6

Приятел съм, той каза бързо

и аз повярвах без резерв.

И мислите си му разказах,

и всичките си страхове.

 

А време мина неусетно,

раздавах вещи и мечти.

Когато истински потрябва,

все няма да ме подкрепи.

 

Какво пък, казвам си, защо

да искам той да е до мен?

В човека и добро, и зло

се борят с всички ветрове.

 

И после чувах свои думи

от тоя, оня, тук и там,

превърнати във грозни хули

от скъпия другар без срам.

 

Оказа се, че всъщност той

отнесе всичко без проблем,

като неудържим порой –

материя, душа от мен.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??