Къде сте вий сега,
не сте със мене вече, а?!
Приятели се наричахте
и на вярност вричахте...
Но накрая пак сама
сълзите бърша във нощта
и си мисля как така
животът е изпълнен само със тъга...
Една моя сълза
не ви ли стига вече, а?!
Че наранявате ме пак така,
пожелавайки ми края тук... сега...
© Нора Петрова Todos los derechos reservados