Приятели да бъдем ще е трудно...
не ме боли за теб...
не се вълнувам...
дошло е време с теб да се сбогувам
и всеки да поеме свойто бъдно.
Отминало е всичко...
отшумяло...
и срещите, повярвай, са ненужни,
болеше ме...
но днес е отболяло...
да бъдем близки как...
като сме чужди?!
За тебе и за мене ще се моля,
със другите до нас дано да случим,
останали и в радост, и в неволя -
какво от туй,
че с нас не се получи?!
Не чукай на вратата залостена...
безсмислено е...
няма да отключа...
дошло е вече времето разделно,
нацяло вече с тебе да приключа.
Приятели да бъдем тъй е трудно...
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados