27 oct 2004, 9:26

Приятели сме 

  Poesía
1855 0 1
 

 Приятели сме


Безкрайни мигове, сърцето ми за теб тъжи.
Къде си ти? Какво ли правиш в този миг?
Душата ми като тъжна сянка кръжи...
За да зърне твоето лице, дори за миг.

Липсваш ми и нищо не може да те замени.
Каквото и да правя, мислите ми все за теб са.
Как да поискам, как да ти кажа? Ти се върни...
Като каза ми, че чувствата ти приятелски са.

Това е твоя избор и аз го уважавам...
Няма да си мой, но пак ще сме заедно.
Тайните си, душата си ще разкривам.
И пак ще е готино и пак ще е приятно!

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно в началото и оптимистично в края. Браво за комбинацията!6+
Propuestas
: ??:??