11 jul 2015, 9:36

Приятелка 

  Poesía
406 0 0

Вярвах ти сляпо,

че си моя сестра,

а ти ме обрече

да страдам сега.

 

Раната в мене 

дълбоко кърви,

не ще забравя

аз тези злини.

 

До вчера се смяхме

и радвахме с теб,

но ти ме зарече

да страдам за теб.

 

Но аз ще забравя 

и ще крача дори,

а ти ще ме търсиш 

в безкрая в зори.

 

07.08.2014 година

 

© Кармен николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??