16 ago 2007, 9:15

Приятелка-предателка 

  Poesía
1271 0 7

Приятелка ми беше ти,                                            

тъй мила, с хубави черти,

но мъка ти ми причини

и щастието мое помрачи!


Отне от мен, от моето сърце

едно добро и хубаво момче,

да, теб харесвашете от дете

и ти предложи, но защо прие?


Обиждаше го, мразеше дори,

а аз бях влюбена във него до уши

и бях потънала във розови мечти,

и виждах само пламенните му очи!


Ти знаеше, че силно го обичам,

и в него постоянно аз се вричам,

когато аз усетих, че е вече мой,

нарочно сякаш взе ми го и стана твой!


А беше ми тъй мила, кат` сестра,

приятелка сърдечна и добра,

сега за мене ти си без душа,

и силно жилеща, като оса!


                                      2000 г.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много добър стих, от мен 6
  • Приятелство между две жени ?
    Никога !
    Повечето жени за злобни и завистливи патки
    Поздрав , хубав е стиха и да ти е за урок...
    Приятелките нека чакат пред вратата , нямат място у дома
  • Много ми хареса стиха ти,мила!
    Поздрав и прегръдка!
  • Хубав стих.Поздрави
  • Дано да намериш някоя истинска!!!
    Поздрав!
  • Хубаво си описала тази житейска ситуация.Случва се за жалост, но ти да си жива и здрава и много щастлива.
  • май все така се случва с приятелките-сестри.........и аз съм имала такива.смятам,че съм си взела поука-мъжът може да бъде истинския приятел на жената(в буквалния смисъл)хубаво е
Propuestas
: ??:??