daik (Георги Динински)
356 484
19 jul 2005, 22:49

Приятелко 

  Poesía
1570 0 3

Приятелко,
Зъбати бяха моите химери, но упорито ги догонвах…
…..
Като дърваря мълчалив събарях немаркирани дървета.
Затискаха ме клоните, но даже вопъл не проронвах.,
от пот слепеещ, цепениците пренасях- огньове палих за сърцето.
Като стопанин чакащ гости премитах празнотата
и паяжини най-усърдно чистих по стените голи
нарязвах хляб, наточвах вино от мазата,
и вкусната чорба оставях да мърмори…
Във тази тишина-прегракнала от вик на улулица,
Не се докосна никой (даже аз) до късната вечеря
Остана пълна (с ухание на чубрица) и твоята паница
Тогава… чак тогава успях гласът ти да намеря….
……
И беше страстна тази топлина която
уют предлагаше във хижата на тишината!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??