Горчат парчетата на моята душа
измежду зъбите на този,
който свикнал е със сладко.
И водопадите родени в утринна мъгла
от снеговете зимни
ме обливат и ми става хладко.
Приятелство, Живот, река
изтича между пръстите ми
като пясък
и идва суша, като лятна мараня...
и сивота в косите ми
покрива слънчевия блясък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse