(На моята най-добра приятелка Мони)



Дълго време се чудех какво значи думата "приятелка".
Дълго време и в нея не исках да повярвам.
Дали тя значи мечтателка,
или пък значи с някой да си помагам, заедно с него да страдам?
Тези редове ще ги напиша за едно момиче,
накарало ме да повярвам в приятелството.
Показа ми, че може да има светъл лъч или кокиче
след следите на предателството.
Нараниха ме адски много хора -
да така е, даже ме сломиха!
Накараха ме да изпитам позора
и после ръцете си измиха.
Но ти, приятелко, ти беше търпелива!
Отначало аз се изправих пред теб надменна.
Но ти, другарко, беше толкова щастлива,
защото знаеше каква съм. Не вярваше, че съм високомерна!
Ето от тук започна приятелството наше,
когато ти просто се усмихна и ми подаде ръка.
Тогава ти ми стана като братче -
пазещо ме от злобата и ненавистта.
Аз ти повярвах и ти не ме разочарова.
Отпуснах глава на твойто рамо.
Не се възползва от доверието ми, не ме сложи в окова.
Не ме предаде и ти! Мила, благодаря ти, браво!!!
Когато исках да се откажа и просто да си тръгна,
ти не ме остави да се предам.
Ти ме направи силна, ти ме превърна
в човек опасен, в човек честен и богат.
Искам само да ти благодаря, че ми показа.
Накара ме да повярвам, че са останали още истински хора.
Разбери, аз не ще те забравя!
Благодаря ти, че ми показваш, че съм силна и мога!
Приятелко, надявам се и това лято
да озвучим със истеричен смях старите и уморени хора.
Надявам се завинаги да ни е все така приятно
да поседим и да помълчим пред входа.