На Николай Дялков - Bohem
Един приятел книжка подари ми
и с нея ме направи по-богат.
Познат ми е от няколко години,
а вече го усещам като брат.
Спечели ме с човешката си скромност,
с вродената си дарба да твори
лирично, с поетична отговорност –
еднакво и да радва, и крепи.
И аз пописвам – стихчета, поеми –
когато ме споходи самота,
но като него, дявол да го вземе,
не мога да създавам красота.
А той умее тайно да дарява
спокойствие в забързания ден,
с премерената в думите жарава –
жадувана от всички и от мен.
Далече е, но зная – той живее
и по е твърд от нерушима сплав –
доброто да открие и възпее,
светът ни да е чист, и да е здрав.
С целунато перо душите мие,
помилвани ги тласка към възход,
а аз мечтая всеки да открие
приятелство такова – до живот!
© Росен Гъдев Todos los derechos reservados
Поздрав!