24 may 2007, 11:45

ПРИЯТЕЛЮ 

  Poesía
833 0 18
              
     
На Стоян!

Една ръка с безумна нежност ме прегърна.
Една ръка с надежда топла ме дари.
Една ръка, която толкова години чаках,
сега огрява тъжните ми дни.

Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че най-хубавото едва ми предстои,
когато в болка невинната ми младост
се превръщаше, в изплакани сълзи.

Постой, приятелю, така ми трябваш.
Огрявай с радостта си моят тъжен ден.
Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че те има. Моля те, бъди до мен.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??