П Р И Я Т Е Л Ю
на Димитър Барев
Приятелю, на гроба, още пресен,
оставям пламъци от полски мак
и от бутилката, от Пловдив чак донесена,
в пръстта отливам струйчица коняк.
Приятелю, лежиш във чернозема,
наблизо някъде прибой шуми,
пръстта изпръхна от коняка напоена,
а мъката в сърцето загнезди...
Приятелю, защо смъртта те грабна,
та ти живял бе само четвърт век ...