Приятелю

7 nov 2014, 23:27

Poesía » Otra

454 0 5

Като стара обувка, протрита от дългото носене

си ми страшно потребен, приятелю незаменим.

Щом си с мене излишни са всички въпроси

и най-сложният ребус е лесно решим.

Твойте болки отекват у мене със същата сила.

Твойта радост ме носи на своите бели крила.

Ако някога трябва ми прошка и дом и закрила,

твойто рамо, приятелю, ще ми бъде скала.

Мойте тайни са, зная, при тебе на сигурно място.

Ти единствен познаваш и моите тъмни страни.

Ти такъв ме приемаш и на всички е ясно –

нашта дружба е расла от люлката до старини.

Та дори да се влюбим и двамата в обща любима,

всеки би се отказал - на приятеля би я дарил.

И не зная дали по света чувство по-силно има,

че приятелят често дори от роднина по е честен и мил.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2014-11-09T18:32:06+02:00

"...Отиват си любови и представи,приятелите винаги остават..."
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-11-09T09:17:56+02:00

Приятелство - лукс, който не всеки може да има! Запази го и бъди щастлива! Поздрави!
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-11-08T22:29:06+02:00

Дай Боже на всеки поне по един такъв приятел!
Браво на теб за хубавия стих!
poem_lady (Фери)

2014-11-08T19:43:44+02:00

Веднага ще ти го "открадна" и ще го изпратя на най-добрата си приятелка! Много силно стихотворение, много силна приятелска обич и вярност, която може да устои на всичко! Поздравявам те!
Katriona (Кети Рашева)

2014-11-08T13:00:05+02:00

Аплодирам! Приятелите са по-скъпи и от своята кръв!