Приятелю

12 mar 2019, 15:41

Poesía » Filosófica

379 0 0

И час след час, и ден след ден

натрупват се годините.

И пак за теб, като за мен,

разлистват се градините.

И раз след раз вървиш натам,

и истински е този път.

От тук до там пътуваш сам,

подлагаш се на самосъд.

И в сън- без сън, и всяка нощ

ти гледаш към звездата си.

Добър ли си или пък лош,

отиваш си с мечтите си...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.