3 ene 2008, 15:10

Призив за живот 

  Poesía
568 0 3
Аз бях за малко,
не бях от там,
всичко изглеждаше малко,
всичко, опожарено от плам.

Имаше някъде големи огньове,
в нечии красиви очи,
някой, който беше отровил
порива за идващите дни.

Този някой бе забравил,
колко хубаво е да си жив,
когато нещастието те спохожда
и успехът с теб върви.

Не забравяй да живееш,
за това родени сме на този свят.
Не забравяй да обичаш,
това е спасението и нашият бряг.

Един ден, когато пораснеш,
ще станеш разумен човек.
Късметът - ще черпиш от него
и ще бъдеш Славния на нашия век!

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Готинко стихче!Браво!!!
  • Чудесно е Красимира.
    Поздрав и ЧНГ
  • Много е хубаво, наистина трябва да се замислим над това и да не се отказваме при всяка трудност на пътя.
Propuestas
: ??:??