16 dic 2010, 15:57

Призна ли? 

  Poesía » Filosófica
836 0 5

Навярно трудно е това,

човека да сразиш в човека.

Нима наказа ти плътта?

Призна ли своята вина?

 

Не са ми нужни чудеса,

човешкото не ми е чуждо.

Нима погубвам аз страстта?

Признах ли своята вина?

 

Навярно песен е това,

чаровна, есенно-красива.

Нима изчезва сладостта?

Виновен ли ще си отида?

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Таня, благодаря ти за правилния въпрос. Баланс според мен там не може да се очаква. Тоlа е все едно вечно да хвърляш "Тура". Едното се допълва с другото, стига да има достъп до оная вътрешна стаичка, за която говори Той и св. Григорий Палама. Благодаря на всички за коментарите!
  • Хм, интересен стих.
    В дълбоки води си навлязъл.
    Дали си наясно

    Хареса ми!
    Накара ме да се замисля...
  • ... аскетизмът ли води до себеотричане, или себеотричането до аскетизъм... може ли да се балансира - няма да влизам в ролята на одитор - щом и ти завършваш с въпросителна...
  • Красиво и философско!Дано си намерил отговора!
    Поздрави
  • "Навярно песен е това,
    чаровна, есенно-красива.
    Нима изчезва сладостта?
    Виновен ли ще си отида?"

    Много е хубаво! Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??