Признание

9 jul 2013, 21:15

Poesía

876 0 1

Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.

Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.

Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.

Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане

с надеждата, че любовта си ще забрави.

Дадох ти сърцето си, а ти дори и не разбра.

Може би парчетата оттук-оттам ще събера,

но по-скоро смъртта ще ме споходи, преди да ги сглобя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.