ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
4 jul 2012, 14:13

Признание 

  Poesía » De amor
941 0 17

 

Луната се изгърби като мост,

по който искам в твоя сън да вляза,

въртя се по неземната  си ос

и  драскам с нея стихове по плажа.

 

И паля  със кибрита от  мечти

хартиените наши земетръси,

а пламъкът  в добрите ти  очи

живота ми на мигове разкъсва...

 

Усмихваш се, но зная, че тъга

в душата ти разпътва ветровете,

обичаме се във мъглявина,

а с длани можем да роим комети...

 

Не ме вини, аз искам да съм с теб,

но ти си нежен дъх на красотата -

живея във парченце мъжки лед

на устните ти -  жарко, знойно лято...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??