Луната се изгърби като мост,
по който искам в твоя сън да вляза,
въртя се по неземната си ос
и драскам с нея стихове по плажа.
И паля със кибрита от мечти
хартиените наши земетръси,
а пламъкът в добрите ти очи
живота ми на мигове разкъсва...
Усмихваш се, но зная, че тъга
в душата ти разпътва ветровете,
обичаме се във мъглявина,
а с длани можем да роим комети... ...