14 nov 2009, 0:58

Признание 

  Poesía » De amor
766 0 3

                                             На В.

Обичай ме! Обичай ме безбрежно!
Обичай ме, защото съм една!
Прегръщай бавно своята надежда,
когато тук, без теб, аз пак мълча.

 

Не се моли, не викай, не пристъпвай
през прага сам, уверен в любовта!
Защото аз съм тук, съвсем достъпна,
но само в непристъпна самота...

 

Да, странна съм... И мъничко съм чужда

на пòказната, шумна суета...

На мен ти само малко си ми нужен...

Но само ти и нашето "сега"!

 

© Бояна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички пишещи сме странни Хареса ми! Браво!
  • За изпипано - не знам! Но е спонтанно и завършено като емоция. Благодаря, незнайни приятелю!
  • Много е хубаво, да знаеш! Много ми харесва! Изпипано е... Звучи ми истинско.
Propuestas
: ??:??