Как по-добре да сложа край
на нещо безначално, стогодишно,
освен да ти призная истини
и да те завия в прозаичност.
От сто години пазя тайната,
че няма ден в който да не мисля,
че паяжините във всичките ми стаи
са изтъкани само от обичане.
Че съм мълчала на стотици други,
когато са ми правили вселени
и бездиханно с празен поглед
халюцинирах, че са тебе. ...